Вторник вечер,
приятно време и на мен не ми се прибира. Разхождам си кучето и се изгубвам в
часовете и неусетно времето за вечеря минало. А в къщи ме чакат двама гладни
ученика. Че се прибрах - прибрах се, ама какво да сготвя, че хем да не вечерят
по никое време, хем да е питателно.
Отварям хладилника
и виждам … „Ами то аз днес и не съм пазарувала“. Почвам да вадя каквото трябва
да се доизползва. Претършувам и
шкафовете и нареждам „изтупаното“ от моята кухнята на кухненската маса.
Равносметката е следната:
Имам около 150гр
качамак, 200гр кайма, 8-9 гъбки, по-малко от половин пакетче масло и 200гр
саламурено сиренце. Ами ясно е, че ще
правя качамак. Добавих на масата кимион, черен пипер, сол, червен пипер и
магданоз и започнах да подготвям продуктите.
Не обичам,
когато качамакът е прекалено стегнал, че чак да трябва да се реже, но този път
прекалих с водата. Може би беше повече от литър. Оставих я да заври с щипка сол.
Докато аз
хранех домашните любимци, синът ми ми изчисти гъбите и трябваше само да мина
след него и да ги нарежа на филийки. Веднага на другият котлон заиграха
огнените езици, затулих ги с тигана, малко олио и пуснах да задуша гъбките.
След 5 минути до тях се кротна и каймата.
Разбърках я и я овкусих с черен пипер и кимион на вкус и оставих сместа
на тих огън, докато остане на мазнина. Изключих я и поръсих с червен пипер.
През това време
водата ми завря и без изобщо да съм киснала предварително качамака, го изсипах
постепенно в тенджерата. Бърках непрекъснато доста дълго време и накрая
осъзнах, че водата ми е наистина много. Ами няма какво да се прави- седях и
бърках, докато количеството не се редуцира на половина и качамакът най-сетне се
сгъсти.
Приготвих си
купа и започнах да го редя, както го обичаме: ред качамак, ред сирене и масло.
Завърших с качамак и тук беше момента да го оставим да изстине, но къде ти…
Даже нямах време за снимка :). Децата дадоха чиниите, дъщеря ми върна вилиците и взе лъжици и аз разсипах с
черпака на всеки, като го гарнирах със сместа от гъби и кайма, и магданоз за
разкош.
Вторник вечер,
приятно време, а ние добре си хапнахме. И за да перифразирам поговорката „Хем
вълкът сит, хем агнето цяло“, ще кажа „ Хем ние сити, хем продуктите използвани“
Доволно
.
Коментари
Публикуване на коментар