Когато времето рязко се променя

Август е. Неистова жега се стели навсякъде. Няма ден , няма нощ. Но някак си и на земята и писва да се гърчи под жежкото слънце и изведнъж сме изненадани  със спад на температурата с повече от десет градуса. Нито организма, нито гардероба ти са готови за шока. Ветрове насмитат листа в косата ти , а дъждовните капки им помагат да стегнат в нещо като гнездо. Чадъра не помага. Вятъра го е обърнал на обратно, насмел е и него и и се налага да се сбогувате на ъгъла на блока пред кофата за рециклиране.

Стигате до дома и потръпвате от парниковият ефект в следствие от двуседмичните жеги. Панела така се е нагрял, че сега мощно отдава топлина навътре. Вие сте в състояние да излюпите пиленца у дома, а ситуацията от вън е накарала кожата ви да изпръхне, обрулена от вятъра. Сблъсъка от двете ви носи главоболие. 

До вечерта хладното време се усеща и у дома Решавате да сготвите нещо, защото наближава вечерята. Аз се спирам на топла леща. Става бързо и е харесвана от семейството. Харесвам да си я похапвам с пресен магданоз, нарязан лимон и люта чушка. Седнахме така приятно изстудени от времето и се загряхме с лещичката. Синът ми въздъхна блажено, а дъщеря ми коментира колко е вкусно.  масата на кухнята е до прозореца и виждам минаващите отвън. В момента , в който ние се гощавахме с топла храна навън двама тинейджъри се бореха с вятъра в опит да отхапят от парчето пица в ръцете си. Един комшия, самотник-пенсионер, пиеше бира на пейката и псуваше времето. Забелязах и други неща, които навяха в мен мисли на тъга и благодарност. Много е приятно да имаш дом и семейство, с които да споделиш храната. А тя, макар и проста, е по-добра прясно приготвена и топла, отколкото седяла на витрина. Заговорих за пореден път с децата от ползата да можеш да готвиш и от нуждата да го правиш пред това да се храниш с готова храна. А и когато си на масата, заобиколен от любими хора, скрит от вятъра и с вкусна домашна храна, каквото и да е тя, това е щастие.